Каубоят, който свири блус


Той кара мотор от Втората световна война и ролери като от времето на Бъди Холи.

С вид на герой от уестърн мъж с дълга бяла коса, прилепнали кожени дрехи и каубойска шапка често обикаля софийските улици. Обикновено на стар мотор. Често на колело и по-рядко - на ролери.

Понякога сменя шапката с тюбетейка, с цветна лента или кърпа. Високите скули, сините очи и матовият тен на лицето създават усещане за странна хибридност - нещо между Исус и индиански вожд. Независимо от избора на атрибутите той винаги успява да изглежда необичайно. Остава загадка дали това е плод на придобита ексцентричност или просто заслуга на природата.
ко си пешеходец из софийските улици, мотаел си се в градинката на „Кристал“ преди 20-ина години или си изкарвал култово лято на созополските скали, не можеш да не го познаваш.

Името му е Драган Милев, но е по-известен като Дари.

Попиташ ли познати и приятели какъв е той, ще получиш изненадващо различни отговори.

„О! Човекът-кожа

- възкликва един приятел, когато споделяме кой ни е приковал вниманието като градска легенда - напишете за кожите, с които ходи опасан.“ „А, онзи с красивото тяло, дето свири всяко лято в Созопол, има черен мотор и кара много неуравновесени жени да въздишат по него“, сеща се вярна фенка на Созопол по свой начин за Дари. „Да, знам го. Един блусар и художник, дето прави разни пърформанси и всякакви други суперяки импровизации“, е коментарът на друг познат.

Ако продължиш да питаш, ще чуеш, че „обикаля къмпингите и бездейства“, че „прави изложби по цял свят - с уникална технология за обработка на кожа и велики композиции без грам игла и конец“. Според едни хора „кара BMW от Втората световна война“, според други - „колело - черно, от онези, старите, с големите и тънки гуми“. Меломаните помнят „стария бус, с който кара всякакви музикални инструменти и прави жестоки импровизации из Родопите и в Созопол“. Екс-пънкарите пък са контра - „как мога да харесвам хипар, дразни ме“. Не по-малко известен е и „червеният му ирландски сетер, с който ходи навсякъде“.


Боряна КИРИЛОВА


Back