ДАРИ - СЛУЧВАТ МИ СЕ НЕЩА, ЗА КОИТО ДОРИ И НЕ СЪМ МЕЧТАЛ

Драган Mилев–Дари е художник, скулптор, пътешественик, любител на старинните неща и блуса.  Член на Творческия фонд към СБХ, след това “Ателие младият художник”, впоследствие и член на СБХ, секция “Скулптура”,  член на Гилдията на художниците в Лас Вегас.
 
                   НАЧАЛОТО
Oтдавна, когато  бях на 7 години участвах в конкурс, за детска рисунка на асфалт. Бях щастлив, нарисувах кукери. Тръгнах си с първа награда. Неосъзнатото ми любопитство към кукерите, кожата, фолклора и историята беше започнало да се пропуква.
   
                   ПО-КЪСНО
След един пожар в ателието ми, сред няколкото изгорели картона и изкуственяци ми изгоря едната обувка от чисто новият ми чифт кларк. Взех другия, разчлених гов на съставните му части и извадих шаблона. Опънах кожата по крака си, та чак пръстите ми се отбелязаха и си произведох нови обувки. После направих още няколко чифта на свои приятели, защото си поискаха.
 
Дари е умен, артистичен, талантлив и свободен. Пътува из целия свят. Учи се непрекъснато. Открива новото за себе си от много стари неща, а стари неща превръща в съвсем ново изкуство. Обича родината си и се рови в миналото й, историята й. За Дари изкуството трябва да има здрава основа и дълбоки корени. Свири блус, джаз, рокендрол и етно.

Организира акции Darru &Co, Blues Cult и т.н. Свири на всевъзможни инструменти - хармоника, перкусии, диджерду... Открит и естествен. Обича диалога. Той знае, че когато си отворен към света, и той е отворен към теб. Неслучайно едното му ателие е с огромни витрини откъм един от най-оживените булеварди в столицата. Хора влизат при него, обменят информация, излизат. Идват други, откриват своята картина или пластика и си отиват, а трети просто гледат. За него времето е просто средство за пълноценен живот. А изкуството - средство за общуване и духовно преживяване. Дари не обича изкуствените неща. Той живее пълнокръвно и обича живота.
             
                  ЗА КОЖАТА
Когато бях на възраст, на която се започва изучаване на някакъв занаят, аз отидох в ателиетата на СБХ. Бях изненадан колко много занаяти съществуваха у нас. Но аз си избрах този, с който можех да се науча да изработвам кукерски маски. Естествено това е кожарството. Предизвикателство беше за мен и, че този занаят е и един от най- трудни- Разкажи ни за някои тънкости в работата си по пластиките.
 
Кожените пластики са поетапна и изкючително трудоемка работа. Всяка форма, която излиза от равна плоскост, е създавана чрез опъване и оформяне посредством  някаква друга конструктивна повърхност - клечка, пръчка, метал и т.н. Повечето обеми, които изграждам, са провокирани от някаква естествена природна форма, коренища, дънери, старини.
 
Бях във Франкфурт и посетих най-големия музей за кожи в Германия и там видях обувки отпреди 2000 години, станали вече вкаменелости. В миналото не са използвли калъпи, а своите крака, на които са опъвали обработената мокра кожа, пристегнати с връзки. Изсъхвайки, кожата приемала избраната форма.
 
В музея имаше и много кожени атрибути за мъчения. Мокри ленти са увивали около главите на осъдените и за часове съхнещата кожа причинявала мъчителна смърт. Този материал е изключително здрав.
 
- Ти много пътуваш, докоснал си се до всякакви култури и занаяти, изкуството във времето проявено чрез различни технологии. Предполагам си научил много неща, които прилагаш в работите си?
 
Разбира се. Пътуванията обогатяват много личността  и дават хляб за работа.  През 1997 г. в Сан Диего посещавах курс за гравюра върху кожа при един индианец. В Америка това е много сериозен бизнес, като посоката е да се обучават пенсионери на занаят. Те много се забавляват по време на обучението си, особено след преживения шок при пенсионирането им. Видях, че и в много европейски държави се работи в тази посока. Никога не се знае в кой момент биха могли да се отприщят творческите заложби у човек. Преди години баба на 80 години прорисува и започна да прави изложби.
 
Видях как се изработват и конски седла. Естествено в Америка вярват, че каквото и да се прави, най-доброто е американско, а индианците са най-големите майстори-кожари. Но ако видят занаятчиите в България или съхраняваните уникати в някой европейски музей на кожата, ще се възхитят на тези виртуози в кожарството. В Европа ризници и брони са се правили още от римско време и преди това.
 
В края на 80-те години Дари стана популярен с кожените си пластики, определени от някои критици като авангардно изкуство.
 
Тази категория “авангардно изкуство”, този етикет е смешен и пошъл. Нищо авангардно няма в това да пресъздадеш модели от миналото.
Дари обича да работи с кожа и това личи от работите му. Той създава нови форми от стари модели, облича ги със своя дух и позитивен заряд. Познава почти до съвършенство възможностите й, макар да казва, че има още много да учи. Сравнява познанията в занаята с подводните спортове, на които е любител.
 
Не може да работиш една материя и да не познаваш качествата й. Все едно да се гмурнеш в дълбокото  и да излезеш бързо. А правилното излизане е да изплуваш със скоростта на едно изпуснато от теб балонче.
 
Преди години Дари участва в мащабна Арт акция с представители от цяла Европа и от всички 300 участници единствено той се явява с кожени пластики. Това само по себе си е голям успех не само за художника, а и за страната ни.
 
Така че колкото повече пътувам, толкова повече оценявам достойнствата на родината си.
 
                        
                  ЗА ПЪТУВАНИЯТА
Дари два пъти обикаля Европа на автостоп. Ходил е в Хималаите, Индия, Непал, Мексико, Алжир. Скачал е с парашут над пустинята Невада от 4500 м височина. Прекосявал е Щатите с мотоциклет, управлявал е АН-2...
 
Свирил е на рекордната височина от 5350 метра под връх Калапатар в Хималаите с група български музиканти, сред които Дони, Теодоси Спасов, Николай Иванов, Коцето-Калки, Марина Великова.  Рекорд в книгата на Гинес, който 11 години не е подобрен.
 
- Какво научи от пътешествията си?
 
Колкото повече пътувам, толкова повече оценявам родината си. Аз пътувам с изследователска цел. През следващата година организираме нова експедиция, която ще проследи пътя на прабългарите. Ще кацнем в Kабул и ще се движим по тяхния път насам. Ще сме 15 души, между които етнографи, етнолози, театроведи, историци и художници. Неслучайно всички са специалисти в областта си. Много хора пътуват из света, научават нови исторически факти и документи свързани с нашето минало, но не се приемат насериозно заради липсата на подходяща титла или ценз.
Боли ме, че не знаем основни неща за нашата история и много от истината за нея е изкривена. Не е нужно да знаем много подробности, но поне основни неща, защото именно тогава ще осъзнаем колко древна и велика нация сме.  
 
                  ЗА ЕМИГРАЦИЯТА
Първо обиколете и вижте и после преценете дали си заслужава. Навън съм гост и такъв си оставам. Но от позицията на такъв ме уважават повече, а като емигрант никога. Там на местен език си навлек. А ти си казваш, айде заради децата... Етикетът е и за тях. Това го видях много пъти. Дано децата ни имат акъл и да не го правят. Да не говорим, че и децата не знаят какви са всъщност. Чак след няколко поколения... Все едно си даваш живота в жертва. Аз съм български художник и живея в собствената си страна.
                    
Наричат Драган Милев с всевъзможни имена - авангардиста, самурая, индианеца, каскадьора, кожаря. Естествено във всяко определение има истина, но не може да го обхване изцяло. Защото Дари е всеобхватен, мистичен и неуловим. Една малка вселена в големия, любопитен и уникален за изследване свят. Някъде беше казал нещо, което винаги ще помня -
 
,, ...аз не се страхувам и не мисля.
Да мислят тези, които не знаят,
аз имам интуиция.”

Автор: Даниела ЖИТАРСКА

www.ka6tata.com

Back